Нов лидер на мюсюлманският свят, заплаха за „християнският клуб – ЕС”, съюзник на Путин, „лошото момче” на атлантизма, най-големият поддръжник на Ахмадинеджад, гробокопачът на доктрината Ататюрк.Със сигурност за турският премиер могат да се използват много определения. Но истината е, че той продължава да бъде една голяма загадка на съвременната политическа сцена. Каква е визията на Ердоган за Турция ? Дали Турция да бъде новият лидер на мюсюлманският свят и да изгради стратегически съюз с Русия. Или отново ще се върне на страната на атлантическите си партньори и стратегическият съюз с ЕС. Истината е, че вероятно никой в Анкара не разсъждава по този начин. Ердоган е направил много точен анализ на потенциала на страната. Втората армия в НАТО и една от 20-те водещи икономики в света.Като в бъдеще икономическата сила на страната ще нараства. Това е повече от добра основа Анкара да не се опитва се впише в някои от съществувавщите модели, а да се опита да изгради свой собствен. Дали този нов проект ще може да се осъществи ? Нека погледнем фактите на „новата турска политика”. Въпреки, че имаше известно напрежение със САЩ, това не попречи на британският премиер Камерън да подкрепи Ердоган при посещението си в Турция. Това не ви ли изглежда малко странно ?! „Студена война” със САЩ и добри отношения с Великобритания. Въпреки, че тези две страни са по-скоро като двете лица на една и съща монета. Това по един или друг начин сигнализира, че въпросното напрежение беше изкуствено създадено. Каква би била целта на един подобен „политически театър” ? Докато Анкара е в „театрална война„ със САЩ и Израел винаги ще успее да спечели симпатиите на целият мюсюлмански свят.И никой не може да отрече, че това се случи. Сирия и Иран вече виждат в лицето на Турция свой съюзник. От това най-печелвши биха били атлантическите стратези. Защото за тях ще бъде много по-удобно за лидер на мюсюлманите да виждат Турция, отколкото в такъв да се превърне Иран. По този начин стратезите на атлантизма ще направляват събитията чрез САЩ и Израел от една страна и Великобритания от друга. За ЕС също би било по изгодно тази роля да се изпълнява от Турция. В политически план тази игра на Анкара изглеждаше много рискована. Но вече е повече от ясно, че рискът излезе оправдан. Турция изгради стратегически енергийни отношения с Русия, успява все повече да засили влиянието си на Балканите. „Историческо” беше и посещението на Ердоган в Атина. Тук гърците получиха изненадващ „подарък”. Турция се обяви за съкращаване на военните разходи и дори предложи помощ но Анкара за справяне с финансовата криза. Двете страни разбраха, че безумните военни бюджети не са в тяхна полза. А са от полза единствено за западните военно-промишлени корпорации, които печелят милиарди от военни доставки за двете страни. Точно, когато Гърция беше на ръба и имаше нужда от помощ тя получи подкрепата на ....Турция. Точно в момента в, който Атина беше притисната в ъгъла от ЕС и МФВ. Дори Москва изостави своите „православни братя”. Това със сигурност ще бъде запомнено от Гърция. В Анкара много добре разбират, че те са необходими на САЩ заради изгражданата ПРО. По този начин Ердоган успява максимално да се възползва от ситуацията. По много умел начин Анкара лавира между различните интереси в региона. По този начин тя се превръща във фактор, с който по един или друг начин ще трябва да се съобразяват всички ключови играчи в региона. Може би именно това е целта на Ердоган, а не да се впише в някакъв друг модел. Било той на САЩ, ЕС, Русия или на мюсюлманските страни. В този смисъл водената от Ердоган политика може да се окаже много успешна за Турция.
http://30dumi.pozicii.net/2010/10/neveroyaten-sayuz-kitay-turtsiya-i-iran-kakvo-znatchi-tova/
Присъствието на Китай ?