Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2017 19:08 - ПРОКЛЕТИЯ - планината, която те предизвиква
Автор: patuvam Категория: Туризъм   
Прочетен: 1807 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 29.06.2018 14:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                        
              Седи си Киро и нарежда:  „Проклетийоооо, Проклетийо, проклета си, ама си много хубава.......“.

             ( Моля, кликни върху снимките)








image





           Сепнах се и излязох от унеса и мислите, реещи се някъде над върховете. Погледнах го с лека почуда... "Какви ли са тези самопризнания след толкова години съвместен живот“.
Че съм проклета....сигурно е така. Все пак жена съм. А дали съм хубава.....е, на това се надявам.
           Оказа се, обаче че тези хвалебствия въобще не бяха отправени към мен. Киро в този момент май съвсем беше забравил за съществуването ми, имайки предвид къде се намираме. Той говореше на планината. Погълнат от гледката и красотата на върховете.





image





                   В планината Проклетия сме, наричана още Албански Алпи, на територията на Черна гора.




image





Седим в подножието на Карамфилите, красиви върхове, сплетени като венец над долината Гребайе.




image

 



                 Пристигнахме тук на смрачаване, след уморителното пътуване по завоите на Черногорските  пътища.




image






image





          Не стига това, ами ни валя щедро и обилно




image





в последните часове, преди да се доберем до предварително резервираното бунгало в „Катун Мая Каранфил“.



 
image






image






image





                Умората ни някак бързо премина, от гледката която се ширна пред очите ни




image





и най-вече от топлото посрещане на домакините. Тървествувахме. Тървествуваше и колата - след толкова приключения и пътешествия вече беше навъртяла 200 000 км.




image





във вярна служба на господарите си (Дон Кихот и Санчо Панса).

                 Ресторантчето ни предложи уют,




image






image




а гостоприемните домакини - изобилна, вкусна вечеря – чудесно приготвена местна пъстърва и червено винце, предшествани от свежа салатка и пивка ракийка.




image




                Ще речете – „Нищо чудно – балкански синдром“. Да, ама пък е разпускащо и приятно. Прибирайки се в бунгалото се молехме времето през утрешния ден да е по-благосклонно и поне да спре да вали. Настъпи нощта и спахме като къпани, (защото се бяхме изкъпали).

                 Очевидно молбите ни бяха чути, защото на следващата сутрин слънцето изгря и обля с лъчите си скалистите върхове.




image





Даже, като че ли беше акустирало в чинията на Киро, под формата на вкусен омлет.




image





 В тази идилична действителност изпихме сутрешното си кафе.




image






image





Продължавахме да се щипем, за да се уверим, че не сънуваме, а всичко е наяве.

                Истинско си беше всичко. И приказните къщички около нас




image 





image






image





        и райската зеленина,





image






image





          и вълшебните върхове.





image






image





image





Истински бяха и планинските пътеки, които ни водеха нагоре към върховете




image





          с китните планински маргаритки





image






image





        и изобилстващите от плод горски ягоди.




image





Стигнахме донякъде и поехме надолу, защото денят вече преваляше. Взехме си своето. Доставихме си удоволствието, което бяхме планирали. Не мислехме да катерим върховете, просто искахме да се полюбуваме на неповторимата красота, която ни предлагаха върховете, гледани от долината Гребайе.





image

  




                Киро пък се любуваше и на местното соц. тракторче,





image





произведено още в  Югославия и славещо едно отминало време. А унгарските туристи, горди собственици на скъпарските мотоциклети, сигурно ни се чудеха на акъла задето се заплесваме по това старо тракторче, а игнорираме Харли Дейвидсъните им.




image

 



                  И пак дойде вечерта, и пак ядохме пъстърва, и пихме червено вино,



image





       любувайки се на изгряващата луна.





image





И така, три дни и три нощи.....в рая. На четвъртия програмата ни продължаваше към друга дестинация. Затова си направихме селфи с гостоприемните ни домакини,





image





сбогувахме се с уверение, че отново ще се видим и потеглихме.

                  И до сега честичко разглеждаме снимките от това приключение и си мечтаем. Мечтаем за момента, в който отново ще се върнем на това божествено място.




image








Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: patuvam
Категория: Туризъм
Прочетен: 138044
Постинги: 44
Коментари: 60
Гласове: 71
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031