139 ГОДИНИ АПРИЛСКА ЕПОПЕЯ В БАТАК

              МАВЗОЛЕЙ -КОСТНИЦА "СВ.НЕДЕЛЯ"
                   НА ЗАГИНАЛИТЕ БАТАЧАНИ  ЗА
ОСВОБОЖДЕНИЕТО на БЪЛГАРИЯ отТУРСКО РОБСТВО

 Паметта на батачани е памет, която ни иден­тифицира като нация и е особено значима за целостта на България .Тази национална памет е героична, а не травматична или митична и се основава на реални веществени доказателства и исторически факти. Тя не е измислен колаж от снимки или преразказ-внушение  по картината на Пиотровски, както някои антибългарски псевдо-учени се стремят да изопачат. 

 

Въстанието в Батак 1876г. е част от организираната въоръжена борба на IV революционен окръг по време на Националното Априлско Въстание .

В Батак е сформиран революционен комитет и въоръжена военна структура от 1500 въстаника , начело на която стоят хилядник (П.Горанов), петстотници (Ангел Керелов и Стефан Керелов), стотници и десятници.  

 

Въстанието В Батак избухва на 22 април 1876г.

Обявена е Независима Баташка Република.

Нека не забравяме, че батачани въстанаха с оръжие в ръка, не за да спасяват християнската си вяра, а за да освободят Отечеството от оковите на робството. Защото те имаха своя независима църква, богослужения на български език още преди построяването на „Св. Неделя“ през 1813 година, когато богослуженията се извършват в средновековната църквица „Св.Никола“ в долния край на селото. 

Българи, от нас зависи да не бъде превърната в мит златната страница от българската история- историята на героичен Батак !

Батачани  въстанаха на организирана въоръжена борба не с икони и хо­ругви (църковни знамена)  в ръце, а с пушки, със саби, с черешови топчета и знаме на което пише „Свобода или смърт”, извезано от Стефана-дъ­щерята на местния свещеник поп Нейчо, който също е въстаник от Априлското въстание в  Батак 1876г. Баташките въстаници и техните семейства са реални исторически личности , а не митични светци и нямат нищо общо с библейските пустинници. Тяхната святост е окичена от ореола на саможертвата  за Свободата на Отечеството, а не за вярата и църковна независимост.

 

   Клането в църквата ,,Св.Неделя“ не е резултат от случаен сблъсък при обичайна акция на турската империя за помохамеданчване на мирни българи, а кървав и зверски завършек на едно нечестно военно примирие между башибозушките орди на Ахмед ага  Барутанлията и Баташките въстаници. 

Достоевски по повод героизма на батачани пише:
,,Батак показа на Европа, че съществува Български народ!“
 

 

-------------------------------------------------------------
 

Ролята на Батак в цялостния план на хода на Априлското въстание била много важна откъм стратегическа гледна точка. В селото трябвало да се помещават складовете, в които да се събират оръжия и провизии за българите в района, но не била осигурена допълнителна отбрана, а батачани трябвало сами да се защитават. След избухването на въстанието в селото, българите, водени от Петър Горанов и братята Стефан и Ангел Трендафилови Керелови , се справили с част от турските власти, но към тях била изпратена 8000-на  турска армия, водена от Ахмед ага. Захари Стоянов описва предстоящите събития по-добре от всекиго:

„На 1 май неприятелят се вмъкнал в селото из долния край. Наместо съпротивление, той, неприятелят, бил поканен даже от самите българи-чорбаджии, със съобщение, че селото ще си предаде оръжието. Няколко души, наистина, си предали оръжието на неприятеля; но намеренията на тоя подъл неприятел били зверски, коварни, мръсни и ужасни. Щом се свършило предаването, главорезите башибозуци, запретнали ръкави. Те нападнали на обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви, като ги водели един по един до едно сложено на земята дърво и тук ги секли като дърва“

Зверствата на врага принудили много голяма част от населението да се крие по къщите. Изплашени, много българи, на 2 май се укрили в Богдановата къща, предали оръжието си, като срещу това искали милостиня. Било им казано, че ще я получат, но след като се предали, били избити. Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците, докато много мъже били закарани на дръвниците и били обезглавени със саби.  Много малко успели да убегнат, болшинството от жителите били убити в условия на огромно варварство. Захари Стоянов продължава:

„Налегнала тъмна, ужасна нощ, прорязвана феерично от прехвърчащи куршуми и от искрящи се в бездънното тъмно небе пламъци на разбеснелите внезапно страховити пожарища. Ревът на повилнели нападатели и писъкът на изгубени майки и деца, на ранени — валящи се по разни кътове — и на затрупани и задушени по пламналите къщя нещастни, допълнят картината. От този час вече по-нататък съдбата на Батак е само агония.“

«Българските мъченици». Картина на Константин Маковски.

Според Захари Стоянов, едно от последните убежища на българите било училището, в което се укрили 200 души. Ужасяваща била съдбата им, тъй като те били изгорени живи от врага. Голяма част от останалото живо мирно население нямало друг избор, освен да се укрие в църквата „Св. Неделя“. Светата обител би следвало да възспре врага от жестокости. Уви, това не било така. Почти едновременно с разрушаването на училището, башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковният двор и да стрелят по всички там, убивали всеки който се опитал да избяга. Най-големите кланета се осъществили в нощта между 2-3 май, но не свършили с това. Защитата на църквата продължила три дни, като много от българите загинали по особено жесток начин, тъй като врагът мятал слама с газ, която възпирала навлизането на кислород.

Оцелелите от задушаване  в църквата решили да излязат на третия ден, тъй като съдбата им щяла да е същата като на загиналите. Ахмед ага това и чакал. Започнало безпощадно клане.

Последната ужасяваща случка в Батак се случила на Дървения мост. Ахмед ага наредил всички живи от селото да дойдат на моста, за да бъдат преброени. След като това се случило, той наредил останалите живи мъже да бъдат избити, които били около 300. С особена жестокост са убити още жени и деца, като в документите подробно са описани начините, по които това е ставало, но ние искаме да ви го спестим.

Особено много дължим на консула на САЩ – Юджийн Скайлър, който е един от хората, които описват хода на Априлското въстание и по този начин Запада разбира за него. Ето какво пише той в доклада си:

„Видях костите им, някои още с парчета месо по тях, натрупани в една низина откъм хълмовете, където ги глождеха кучетата. [Нито една къща не е останала цяла в тази прекрасна долина.] Дъскорезниците[-градът е въртял значителна търговия с дървен материал и дъски, които се намирали покрай] реката, са всичките [изгорени и от осемтях хиляди жители няма и 2000 да са останали.] [Тук са погинали над] 5000 души, голяма част от тях жени и деца и костите им, които са под развалините, и разлагащото се месо отравят въздуха. разпилени човешки кости, черепи, ребра, дори цели човешки скелети, глави на момичета, все още украсени с плитки от дълги коси, кости на деца, скелети, още покрити с дрехи. Тук видях къща, подът на която беше побелял от пепел и овъглени кости на 30 души, изгорени живи.“

Марга Горанова-съпруга на водача на въстанието в Батак Петър Горанов.

Друг човек, на когото дължим много е Джанюариъс Макгахан, американски журналист, военен кореспондент на Дейли Нюз. Благодарение на неговите сведения, по целия свят започват митинги в подкрепа на българското население и желанието на хората за незабавна намеса на Великите сили. Западът не можел да повярва как една Османска империя е способна на подобни жестокости и искал час по-скоро да се справи с нея. Сведенията за жертвите, които Макгахан дава са 5000, но често се говори и за 3000.

През 2007 паметта на батачани беше опорочена, заради скандал, който се появи в медийното пространство. Твърденията на изкуствоведа Мартина Белева, че събитията в Батак са се пречупили през призмата на времето, накараха обществото да се раздели на две, като по този начин за пореден път доказахме, че и най-черният и драматичен момент от историята ни можем да „омаскарим“.

Помнете Батак, българи! Помнете, че преди повече от 100 години един народ се изправи срещу поробителя с намерението да потърси свободата си. Помнете, че този народ беше борбен и беше готов на всичко, за да получи това, което заслужава. Хиляди паднаха, за да можем ние сега да живеем свободни и достойни. Помнете ги…поне това им дължим

Източник:http://www.bulgarianhistory.org
--------------------------------------------------------------------------

На 03.04.2011г. беше извършена Канонизацията на баташките въстаници и те бяха обявени за светци.
На 2 юни 2014г., КИД "Будител" излезе с Декларация срещу  подмяна на националната памет чрез "Житие и Акатист на баташките мъченици", в което баташките национални герои бяха наречени "овце и "агнета отишли сами на заколение " и беше заличена цялата история
за Априлското Въстание вБатак 1876г. 
Актът  на Канонизацията е определен като предателско антибългарско продължение на "Проекта Балева-Митът Батак ",  зад маската на Православието.

На 2 юни 2014г., внуците на баташките въстаници се обърнаха към българската общественост с ПРОКЛАМАЦИЯ ЗА ДЕКАНОНИЗАЦИЯ НА БАТАШКИТЕ СВЕТЦИ- ВЪСТАНИЦИ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ 1876Г.

1.КАНОНИЗАЦИЯТА НА БАТАШКИТЕ Светци-ВЪСТАНИЦИ Е ПРЕДАТЕЛСКО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА "ПРОЕКТА БАЛЕВА-МИТЪТ БАТАК" ЗАД МАСКАТА НА ПРАВОСЛАВИЕТО,
с което се цели заличаване на българската национална идентичност чрез лъжи и подмяна на историята за Априлското въстание, чрез лъжливи, фалшифицирани житие, икона , филм на религиозна тематика, подмяна на итериора на мавзолея-костница "Св.Неделя" от достоверен исторически в митичен библейски , заличаване имена на исторически личности като Макгахан и др.

2.Канонизацията на баташките светци-въстаници е абсурдна, скандална и не отговаря и на църковния канон, защото е недопустимо да има светци-въстаници-оръженосци- съзаклятници на Апостола на Свободата-Васил  Левски, който сам е хвърлил расото и е поел пътя на въоръжената борба

3.Канонизацията на баташките светци-въстаници е неканонична и недействителна, тъй като костите не са извършили никакво чудо по църковния канон, за да бъдат обявени за „мощи”,а  напротив-те мухлясаха и доказаха, с всичко изброено по-горе, нечистия  антибългарски замисъл на целия акт на канонизацията.
Българите помнят, че не измислените „свети мощи”, а костите на баташките въстаници-„мъченици за Свободата на Отечеството” събраха  респекта  на света, събудиха  Европейската съвест и извършиха най-голямото историческо чудо - преобърнаха международната политика в полза на Освобождението на България. Тези кости –символ на българската Свобода, разпродава днес Българската Православна църква под форма на„свети мощи”. Разпродава и унищожава историята ни!

4.Незаконните и неморални действия, които съпроводиха бляскавата гръмка церемония на канонизацията доказват нечистите насилствени помисли на този акт, който цели реализация на „проекта Балева -Митът Батак” зад маската на Православието, което е заплаха за Националната сигурност .

Тези действия са гавра с паметта на дедите ни, защото тяхната святост не може да бъде петнена с позорно беззаконие , арогантно незачитане на човешките норми и декалога, лъжи  и попски инат

Заличаването на историческите факти от Априлското въстание през 1876г. в църквата-музей ,,Св.Неделя“ в Батак чрез одимяване на следите от кръв по стените и предизвикване на мухъл по костите, в резултат от микробиологични процеси след поливане с вино и масла, е нов опит за посегателство върху българската история, който застрашава националната сигурност и се нуждае от спешна намеса на държавната и съдебна власт.

Заличаването на историята на българския народ чрез заличаване на исторически факти е посегателство върху националната идентичност, самосъзнание и родово чувство, което крие катастрофални последствия за съдбата на Българската държава! 

текста на ПРОКЛАМАЦИЯТА за Деканонизация на баташките светци-въстаници съзаклятници на Левски и Во­лов-български национални
герои от Априлското Въстание 1876г.
четете ТУК:

buditel1batak.blog.bg/history/2014/06/18/proklamaciia-za-dekanonizaciia-na-batashkite-svetci-vystanic.1274272



------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877

Иван Вазов

web

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

139 г.от Априлското Въстание в Батак-
военна организация, списък на водачите, боеве, обявяване на Баташката Република, военен погром и морален исторически успех

ЧЕТЕТЕ ТУК:
buditel1batak.blog.bg/history/2015/04/21/139-g-ot-aprilskoto-vystanie-v-batak-voenna-organizaciia-spi.1355700

Да, Батак е в основата на днешния празник!
И много велики мъже, като Юго, Достоевски, Тургенев, капитанът на" Радецки"....
И разбира се , Макгахан!
Със съвременна дата, бил преувеличил броят на жертвите?!
Има ли някакво значение, променя ли това нещата , дали в църквата са убити две хиляди или двеста жени , деца и старци?И един човек е достатъчен, това да е нечувано престъпление!
Иначе общият брой на жертвите не е трудно да се изчисли- От седем хиляди жители на Батак, след Освобождението е имало само две хиляди-оцелели
Приятен ден!