Постинг
14.01.2011 09:52 -
Възможни ли са "Османските Балкани" на Ахмет Давудоглу ? - коментар
“Желаем един нов балкански полуостров, който ще се основава на политическите ценности, на икономическата взаимозависимост, на сътрудничеството и на културната хармония. Всичко това е било осигурено в османските Балкани... Ние ще възродим това време, историята на османските Балкани е била успешна и сега трябва да възкресим полуострова..." заяви преди време в Сараево турският външен министър Ахмет Давудоглу. Това изказване предизвика вълна от коментари, които бяха твърди противоречиви. От едната крайност, че Турция отново иска да завладее целите Балкани до другата, че това е реален израз на политико-икономическите успехи на Анкара. Какво все пак подклажда амбициите на турците. Това е преди всичко изключително стабилната военно-политическа обстановка в страната. Като добавим и все по-силната икономика не може да бъде отречен факта, че потенциала на Турция нараства изключително много. Не ме разбирайте погрешно, тук не става въпрос за "про" или "анти-турска позиция". Тук става въпрос за реалностите такива каквито са те в момента и каквито ще бъдат за в бъдеще. В такава ситуация е напълно логично този политико-икономически потенциал да се опита да "излезе" извън пределите на Турция. И явно едно от първите места, където ще бъде "насочен" от сегашният политически елит на страната са държавите от Балканите. Повече от ясно е, че основното оръжие за тази експанзия ще бъде икономиката. Самият Ататюрк е заявил, че "това което нашите деди спечелиха със силата на оръжието, днес ние ще го купим". Всъщност едва ли някой може да си представи нещо по-различно през XXI век. Подобна политика на икономическа експанзия на Балканите имаше и Гърция. Влиянието на гръцките банки на са типичен пример за това. Но тогава никой не говореше за "Византийски Балкани". С други думи това е напълно естествен процес в капитализма. Именно тук стигаме до най-интересният въпрос. Възможно ли е всичко това ?! Както стана ясно Турция ще трябва да "купува". Но къде може да се осъществи икономическата експанзия на Балканите. На първо място ще трябва да разгледаме държавите от ЕС - Гърция, България, Румъния и Словения. Да си представим, че турците ще изкупят гърците е повече от наивно. В Словения не е ясно въобще какво може да се купува. Румъния също едва ли ще има желания да продава. Подобно е и положението в България. Няколко незначителни инвестиции едва ли могат да бъдат наречени експанзия. Но дори всички държави членки на ЕС от Балканите да "прегърнат" идеята на Анкара и се съгласят на "икономическа взаимозависимост", дали тя е възможна ?! Разбира се, че е невъзможна. ЕС беше създаден, като икономическа организация и продължава да бъде такава, въпреки нарастващата политическа роля. Икономиките на страните членки на ЕС от Балканите са тясно свързани с тези на общността. Едва ли някой ще повярва, че те доброволно ще ги отделят от Брюксел по посока Анкара, за да сбъднат амбициите на Ахмет Давудоглу. Освен това водещите фирми в държавите от ЕС-Балканите са собственост на европейски компании или техни дъщерни дружества. Вече не е останало свободно място за никаква икономическа експанзия на чуждият капитал. Ако Анкара не вярва най-добре да пита Москва. Подобна е ситуацията и в бъдещият член на ЕС Хърватия. Самият Барозу заяви, че "ЕС е империя", и това би трябвало да е ясен сигнал за турските стратези. Трудно ще повярвам, че Турция ще изгради "Османски Балкани", като приобщи в своята орбита страните от ЕС-Балканите. В Анкара трябва да са напълно луди за да опитат "битка" с ЕС за Балканите.
Но турска експанзия на Балканите има и ще има. Това не може да бъде отречено. Повече от ясно е, че тя ще се насочи към държавите, които не са членки на ЕС. На първо място това са мюсюлманските държави - Албания, Косово и Босна и Херцеговина. Военното сътрудничество и турските инвестиции в тези държави са факт. Към тях трябва да добавим и БЮРМ, която заради албанците също ще се приобщава към тези страни. Така погледнато ще видим, че това е една никак не лоша база за турските амбиции. Всички тези държави биха приели едно такова сътрудничество и не биха имали нищо против участите в един балкански съюз под егидата на Анкара. Именно тези държави биха били част от "Османските Балкани" на Ахмет Давудоглу. Много интересна е и позицията на Сърбия, която в момента е между Брюксел, Москва и Анкара. Турция се опита да привлече Белград в своята орбита. Но едва ли ЕС ще гледа безучастно. Ако това стане факт ще означава и пълното "изхвърляне" на Москва от картата на Балканите. Освен Сърбия, Русия почти не остана с други съюзници в този регион.
Така, че в близко време картината на Балканите ще изглежда доста интересна. "Османските Балкани" на Анкара срещу "Европейските Балкани" на Брюксел. Как тези два модела ще си сътрудничат и дали ще го направят ?! Дали ще има "битки" между тях и кой ще се окаже по-успешен. На пръв поглед "Европейските Балкани" изглеждат лидери в момента. Но дълговите проблеми на Гърция и икономическите на България и Румъния не се за пренебрегване. От друга страна населението на мюсюлманските страни ще продължи рязко да се увеличава, за разлика от това на другите държави. Това ще доведе до рязка промяна на демографската картина на Балканите. Все пак в пазарната икономика конкуренцията води до по-добро качество. Така, че наличието на два различни модела може да е за добро. Така всеки ще се стреми да бъде по-успешен от, което поне на теория би трябвало на спечелят гражданите на всички балкански страни. Дали така ще стане ще покаже бъдещето.
Няма коментари
