Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2021 11:16 - За любовта, какво е любов? и глупостта наречена "св. Влентин"
Автор: ernest Категория: Тя и той   
Прочетен: 3453 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 02.10.2021 20:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Живеем в свят пълен с фалшиви и лъжливи неща и някои понятия не отговарят на това, за което се представят, всичко е въпрос на индивидуален избор и отношение към тях, правилно или неправилно. Някои хора правят правилните избори, други предпочитат да живеят в лъжа и да се самозалъгват. Това се отнася и до такива въпроси, като празнуване на празници, включително и фалшивия св. Валентин и дори до любовта. През последната година много хора имаха време, за да преосмислят ценностната си система и различни аспекти от живота си. Вие сами можете да си отговорите на въпроса: Замисляли ли сте се за смисъла на живота си и на къде отивате?

Влаганият смисъл на думите при различни групи от хора, коренно се различава. Смисълът на думата "любов" се е превърнал за някои в лъжа, с която се самозалъгват. Да, много хора не знаят, какво означават думите "любов" и "романтика".

Любовта

Добре е за начало да се изясни, че има разлика между мъжете и жените и ако нещо е характерно за мъжете, не означава, че това е и при жените и обратното.

Жените не са еднакви, но са различни видове. Но основните два вида са полигамните и моногамните. Единствено първото влюбване при девойките (жените) е любов и жените, които могат да обичат са с един мъж цял живот. Това се отнася единствено до моногамните. Според Библията любовта е дар от Господа и целта е когато някоя жена се влюби да създаде семейство и да има набожно потомство.  А за неморалните, общите, които карат с различни и си хващат временни бройки наричани по различни начини и не са с един, по първа любов, но си ги сменят е блудство, курвалък и бройкаджийство. Всяко едно излизане на срещи, без това да е с цел дадена девойка/жена да има намерение да се омъжи за дадения мъж (първи за нея мъж, а не 3-4-5 или 10-20) е курвалък и бройкаджийство и такива жени нямат половинки в живота си, но поредни бройки, независимо, колко се задържат с някого. Това е грях и нарушение на две от Божиите заповеди от 10-те дадени на Моисей. Десетата и в повечето случаи и шестата (Изход 20:14, 20:17). Такива жени са жертви.
Да, идеята сред някои хора (както мъже, така и жени) да си хващат гадже или приятел, съответно приятелка, без целта на тази връзка да е да създадат семейство е грях и не е правилно да се постъпва така. Но на жените живеещи по този неморален начин имащи в живота си повече от един "приятел" дори им излиза име и почтените хора ги презират. В Библията подобните, както и проститутките са наричани "блудници" и още "обременени с грехове женища".
Такива не могат да обичат никого за цял живот, но за тях всичко е временно.
Истината е, че само първият, първото влюбване на някоя девойка е любов, а ако има върволица от следващи мъже в живота й независимо как си ги нарича (приятели, гаджета, съпрузи или нещо друго), те всъщност помежду си се падат рогоносци - баджанаци, a за нея са поредни бройки. По причина, че има подобни полигамни, много хора вече не се женят1 и не създават семейства, но евентуално "приятелства" с някого и през определен период от време си ги сменят. Други живеят на принципа singledome – за по една вечер, без обвързване. В 98% за развалянето на взаимоотношения и разпадането на връзки е причината, че някоя е обща и вече е излизала с някого или пък е била вече влюбена и не е с първата си любов. Също така това е и причината, ако има зачатъчни чувства и някаква симпатия, ако някоя излиза с различни, те да се разпаднат, а съответния мъж да я намрази или презира. Въобще някоя трябва да е с много дефектна ценностна система и сбъркана в главата и да е много лошо възпитана, хем да бъде влюбена в някого, хем да излиза с други - никой нормален мъж не приема подобно нещо. Това всъщност е изневяра и предателство към любовта й. Такива имат демони, като не държат дори на това което си е тяхно и им е дадено отгоре, тъй като, ако са със следващи - това не им е дадено от техния Създател, но те искат да направят нещо с някого, който не е за тях и никога няма да е техен и никога няма да са половинка с него, независимо дали е втори или 50-ти или 100-тин. Как си мислите, че би постъпил принц Джахан при историята на голямата му любов с Мумтаз Махал, ако тя не го беше чакала и беше изневерила на любовта си и тръгнала с други - разбира се би я наказал и би заповядал да я убият. И Тадж Махал никога нямаше да го има и да им се възхищават милиарди хора от цял свят.
A сред полигамните жени, тази част от тях, които се омъжват, лесно се развеждат и това се отнася до над 80-85%. С калпави полигамни момичета и жени истинска любов не става. Те сами са си избрали пътя на греха и порока. Тези, които са били влюбени, но не са останали с първата си любов, но са започнали да си ги сменят са предателки на любовта си – дори и Господ е против тях. Макар и в друг контекст за отказалите се от първата любов е казано:

"Но имам това против теб, че си оставил първата си любов." (Откровение 2:4)


При първото влюбване има фотонно излъчване на биополето и в жената (девойката) се запазва в биополето2 й за цял живот памет за това. Особено, когато влюбването е било много силно или продължително (примерно поне три месеца). Така щастливките са с първата си любов, с мъжа на първото си влюбване. При първото влюбване фотонното излъчване е най-силно, а биополето й е чисто. Първата любов е неподправена и обикновено момичетата се влюбват в този, който е подходящ за тях. Един от законите в биоизлъчването доказан от учените е, че по-силният фотонен признак на ДНК измества по-слабия. Така в потомството се придобиват антропологически свойства и признаци от обекта на първата любов, които могат да се запазят и през поколение. Неслучайно още от древността са забелязали силата и неподправеността на първата любов и по тази причина има голям брой песни за първата любов.  

Трябва да се признае, че има случаи и то не редки на момичета, които по една или друга причина са излизали с различни и не са много развалени (все още девствени) и после се връщат към първата си любов. Повечето морални мъже не приемат такива, дори и някого да го преследва момата, но си има хора, които са си един за друг. Дори по-различният случай при разказът в Товита девойката е запазена девствена специално за конкретен мъж. В такива връщания към първата любов, това е любов, която е временно объркана и просто нещата си идват на мястото, както първоначално е трябвало да бъде. По-добре е да не се случват такива неща и хората да са си заедно още от самото начало, но все пак има подобни любови. Това са измъчени любови, при които малко или много някой е страдал. Това могат да са два вида; когато някой е отсвирил някого, примерно още преди дори да започнат да се срещат или втория вариант - след като са започнали да се срещат. И примерно, ако мъжа е отсвирил девойката по някаква причина, след като е била влюбена малко или много е изпитвала болка от това и й е било много неприятно и за да си избие комплексите е започнала да се среща с различни (колкото и да е гадно). Понякога всичко това е неприятно и за двамата. Такива случаи да се върне любовта при девойката/млада жена се срещат до двадесет и няколко години на девойката. Понякога любовта е на вълни и девойката се влюбва неколкократно в същия човек, като втората или третата вълна могат да бъдат и много по-силни от началната.

За общите непостоянни жени, които карат с различни е писано ясно и точно, че отиват в ада:

"Стъпките й стигат до ада, тъй че тя никога не намира пътя към живота, нейните пътеки са непостоянни и тя не знае на къде водят" (Притчи 5:5-6)

Oще за блудниците и прелюбодейците е писано, че няма да наследят божието царство:

"Или не знаете, че неправедните няма да наследят божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят божието царство" (Първо Коринтяни 6:9-10)

Така има хора, които са по-зле от много видове животни, които имат един партньор в живота и не излизат с различни и не се "пробват" с тях. Oколо 80-90% от птиците са моногамни, а 10% са моногамни за цял живот. Срещат се различни видове животни, които имат партньори за цял живот като: черния лешояд, гургулицата, белоглавия орел, враната, албатроса, пойните птички, папагалите, гъските, прерийната полевка, вълка, гибона, термитите, скалариите, паразитните червеи шистозома, ангелската риба, китовете и др. Ако на вълка му умре вълчицата, той не тръгва да търси друга и ако на вълчицата й умре вълка не търси нов вълк. Тези животни са за цял живот само с един партньор и са му верни. Така е и при качествената част от хората – като се влюбят за първи път, те са с любовта на живота си за цял живот. Не излизат с различни, не си сменят гаджетата (като прасета в кочина), но следват любовта на живота си. Мога да дам за пример баба си, когато убиват дядо ми по време на Втората световна война е била млада и добре изглеждаща (е не е била голяма красавица като майка ми), вероятно под 28-29 г.,но никога дори и на ум не й е дошло да излезе с друг мъж. Не се знае до каква степен го е обичала, но е държала на него, била е морална, моногамна и завинаги му е била вярна и е имала само един мъж, една любов през живота си.

                                image

       Дядо ми и баба ми половин - една година преди Втората световна война

В моя род са чести случаите жените да държат на мъжете си, а от време на време има и случаи на голяма любов (надявам се и при мен да бъде така, когато за първи път създам връзка да е с правилната девойка - девица), както примерно при принцесата от чиито двама синове възниква рода Рава (в легендите спомената под името Клотилд, които историците приемат вярно или не за дъщерята на Кнут Велики - полуполяк полувикинг син на Свен Вилобради и Швиентослава/ Сигрид дъщеря на полския крал Миешко I от рода на Пиастите, според мен по-вероятно е да става въпрос за дъщеря на някой от неговите наследници, може би внуци) Повече за герба Рава можете да прочетете в постинга Историята на герба Рава.
                             
                                   image
Гербът с пра, пра, пара, пра баба ми според гербалиста Бартош Папроцки, както и легендите в рода предаващи се през поколенията се появил покрай голямата й любов, духовна сила и чудо от Бог преди 900 г. по времето на героическия полски крал Болеслав Кшивоусти
от рода на Пиастите при синовете на принцесата в Полша (Лехиа) и в Лотарингия.

image


За добрата съпруга се казва, че е дар от Господа, мъжът й може да уповава и да разчита напълно на нея и тя ще му донася добро:

"Сърцето на мъжа й уповава на нея; и не ще му липсва печалба. Тя ще му донася добро, а не зло през всичките дни на живота си." (Притчи 31:11-12)

Напълно нормално е повечето от добрите познати и приятели, а дори и добронамерени непознати да носят добро, но когато говорим за съпруга, то трябва да ви е ясно, че моногамната жена действително носи добро на първата си любов. На кого ще носи добро жената? На първата любов, на третия, на петия или на трийстия? То иначе, ако можеше някоя да извърти 20-30 или повече души и да им носи добро, то направо по цял град мъжете щяха да им се изреждат на такива, че да им "носят добро", ама номера не става. Не само това, но тези, които не са по първа любов, по първо влюбване дори енергийно отнемат от мъжете жизнената енергия, което е установено със съвременна апаратура (за повече по въпроса четете - Има ли вечна любов 7 част).

А в неканоничната книга Исус Сирахов включена в Православната Библия още пише:

"Честит е мъжът на добрата жена, и броят на дните му е двоен. Добродетелната жена радва мъжа си и ще изпълни с мир годините му, добрата жена е честит дял: тя се дава дял на ония, които се боят от Господа; с нея у богат и у сиромах е доволно сърцето, и лицето във всяко време е весело." (Исус Сирахов 26:1)

В Библията е писано:

"Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците." (Послание към евреите 13:4)

В библейски времена, ако някоя след, като се омъжи се окажело, че не е девствена, но е била вече с някого другиго по заповед от Бог е трябвало да бъде убита с камъни:

"...и момата не бъде намерена девица, то нека доведат момата при вратата на бащината й къща, и градските жители да я пребият с камъни до смърт" (Второзаконие 22:21)


Противоестествено е мъж да бъде с жена, която не е девствена – той не може да има свои собствени деца от нея – ефектът телегония. Раждат се деца с гени от всичките й партньори и най-много от първия, а ако е била силно влюбена за продължително време и от мъжа по първото влюбване. Като се унаследяват лошите гени от поредните партньори, като склонност към заболявания и патологии.

Не само това, но Исус Христос предупреждава, че дори всяко пожелаване е грях. Това се отнася, както до мъжете, така и за жените, разбира се без собствената си или бъдеща жена, за която някой мъж има намерение да се ожени или при жените за мъж, за когото има намерение да се омъжи. Да, не само, че не е редното да се излиза на срещи с различни, но дори не трябва да се гледа жена с пожелание, съответно разбирайте още при жените на мъж с пожелание (освен по първа любов, за когото има желание да се омъжи, не за втори, трети или десети, но за първи, първото влюбване):

"Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си." (Maтeй 5:28)

Toвa има връзка с десетата Божия заповед, за която споменах в началото на поста, където е казано, човек да не пожелава жената на ближния. И като казваме "жената на ближния" в това се разбира включително и когато мъж и жена се харесват и имат някакви чувства един към друг (имайки предвид по първо влюбване на жената) и някой друг започва да им се меси или да се опитва да излиза с дадената жена и да я покварява по този начин и да им разваля работата:

"Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си..." (Изгод 20:17)

Романтика има единствено сред моногамните, при останалите второ и трето качество жени това е грях наречен блудство. Защо романтика има единствено при първо влюбване на жените? – Че то, ако можеше да си ги сменят и пак да има романтика, тогава и проститутките щеше да са романтички и да раздават романтика, ама не са. Те са блудници, както и останалите, които не го правят за пари. Ето защо полигамните момичета и жени, които си ги сменят се определят, като проститутко-курвенски тип.
Именно от тези, които си ги сменят стават и проститутките. Както блудниците курви, така и проститутките живеят в грях и имат демони. Романтика и любов има само при първо влюбване на жената, а останалото, ако има такова сред полигамните е бройкаджийство, курвалък и похот - все грешни неща спрямо Бог и околните. Подобни никога си нямат половинки, но поредни бройки. Ако трябва да бъдем точни, то първият им или първото влюбване е половинка, вторият – четвъртинка, третият – осминка и т.н. Не може някоя да смени 5-10-20-30-50 души и да "открие" голямата любов, с третия или петдесетия. Тя си остава обща и никога си няма половинка в живота, но поредна бройка. Неслучайно 11-12% от такивата стават проститутки. Никой мъж не казва: "Вярно ли е, че преди мен си излизала с 20-30-40-50 души и аз съм ти 31 или 51-вия? Ей много си яка, да знаеш много те обичам, ама ако беше навъртяла 200 души още повече щях да те обичам, пък ако беше с 1500-2000 души щеше да си върхът и да си била с половината мъже в града - щеше да си с големи връзки." Но всеки нормален мъж казва - "Тази е боклук!" и я презира.
В началото на такива лошо възпитани момичета и жени за временно ползване от проститутко - курвенски вид може и да им се иска да си мислят, че са "нормални", но като сменят 30-40-50 или повече души на почти всички им става ясно, че са курви и това тяхното не е "любов", но курвалък и след време повечето такива сами започват да казват, че са курви. Това са нещастни, дефектни момичета и жени. Така се получава, че повечето мъже, които са временно с такива общи блудници дори им се подиграват зад гърба им, когато са в мъжка компания. Абсолютно всички, които са с някоя обща или курва са без ценностна система или с нисък морал и те задължително я лъжат и използват. Така или иначе за такивата полигамни момичета и жени от проститутко-курвенски тип има стотици хиляди вицове да им се подиграват.

Как се сурвака курвата?
- Таз година три гаджета, догодина 20.
А как се сурвака курвата кандидат проститутка?
- Таз година 20 гаджета, догодина 20 клиента.

Как се придвижва курвата?
- Понякога може и с градски транспорт.
- А как се придвижва проститутката и кандидат проститутката?
- Със скъпи коли от различни мъже.

Момиче на 20 - 20-и няколко години:
- Мамо, тате. Ще ставам проститутка.
- А честито, ама не си ли вече? През последните няколко години сме те виждали с над 20-тина души.
- А те ми бяха приятели. Сега ще ставам професионалистка.

Кога се става известна курва?
- Когато започнат пишат името й на мъжките тоалетни и на стените на блоковете.
А кога се става известна джендър курва?
- Когато започнат да й пишат името и на мъжките и на женските тоалетни.

Различните лоши момичета и жени - общи, курви и проститутки не знаят и не харесват значението на думите: моногамия, любов, романтика, морал, чест, достойнство, вярност и преданост. Иска им се да могат да сменят 5-10-20 или 100 души и после онова да се нарича любов, да дори сред курвите има и такъв лаф: "Как е в любовта? Хванала ли си някое ново гадже?", вместо да го кажат с истинските думи: "Как е с курвалъка? Да си хванала някоя нова бройка?", а проститутките дори сред извратените хора се казва, че "продават любов", ама не продават любов, а продават телата си и продават секс, като всичко това е забранено от Бог и по принцип такива би трябвало да бъдат убивани. На някои от полигамните им се иска да си мислят, че може да сменят 5-10-20-30 или повече души с които излизат и после да си хванат някой и да са с него и по-тъпичките (мъже и жени) си въобразяват, че могат да са му верни. Ако са били с 30 души, то още преди да са го срещнали са му изневерили в сърцето и в поведението си с това, че са били с 29 души преди него. По същия начин има проститутки, на които им се иска да срещнат клиент, който много да ги хареса, да се влюби в тях и да се омъжат за него и да ги обича. Ама и в двата случая няма как да стане (според Библията в Стария завет такива, като тях трябва да бъдат убивани!). Има си закономеност. - Ако някоя не може да бъде вярна на първата си любов, не може да е вярна и на следващите бройки. Такива момичета и жени са непостоянни и за тях момчетата и мъжете са временно преминаващи независимо колко се задържат, дали ще са 2-3 дни, седмица, месец-два, 3-5-11 или 20 години. 
Блудниците - общи, курви и проститутки са толкова зле, че повечето дори смятат примерно Ромео и Жулиета за откачени, поради простата причина, че те без никой да ги зори сами биха си сменили Ромеото с някой друг. При истинските големи любови, където са се обичали за цял живот винаги жените са били моногамни, примерно историята на Тадж Махал и никога не са излизали с други, не са си хващали "гаджета" или "приятели", но второкачествените и третокачествени общи жени и девойки за временно ползване това не го могат и не го харесват.  Да нечестивите общи жени блудници не разбират, как могат да бъдат цял живот само с един единствен мъж и да го обичат. Те не могат така и за тях това е някаква глупост. Сърцата им са празни, а душите им са червиви и грозни - пълни с различни момчета и мъже и меко казано са гнусни. На всичкото отгоре след време такива получават и своето наказание от Бог за неморалния и греховен живот, който водят.

"Ще накажа света за злината им и нечестивите за беззаконието им" (Исая 13:11)

Господ е дал Библията и в момента всеки има достъп до нея и носи отговорност за живота, който живее. Това че някои лицемерци по време на християнските празници се правят, че ги празнуват не е отдаване на почит към Бог, ако живеят в грях и не спазват Божиите заповеди и повеления. Така нечестивите, които живеят в блудство, грях и порок и не искат да послушат думите на Бог ще получат седмократно по-голямо наказание от първоначално предвиденото:

"И ако при всичко това не ме послушате, тогава ще ви накажа седмократно повече за греховете ви." (Левит 26:18) 

В миналото сред аристокрацията за поведението в обществото е съществувал така нареченият етикет. Това включвало и поведението между мъжа и жената. Момичетата посещавали, така наречените девически училища, или по-точно курсове, където ги обучавали на етикета и държанието в обществото, както и ги подготвяли за различни неща свързани със семейния живот и как да угаждат на съпрузите си. Не може примерно някой, като селянин да отиде при някоя девойка и да й каже: "Здрасти, може ли да се запознаем?" Според етикета подобно нещо било напълно недопустимо. Освен стандартния начин някой да ги запознае, другият вариант бил девойката - млада дама да направи първата крачка за запознанството, не мъжа, но дамата. Обикновено и най-често срещаният начин бил, когато някоя имала симпатии, харесвала или била влюбена тайно в някого да си изтърве кърпичката в близост до избраника на нейните чувства и той да се наведе да я вземе и да й я подаде. Подобна постъпка се считала за нейното специално благоволение към даден мъж. Дамите имали кърпички с избродирани техните инициали. Друг възможен вариант е по време на езда или около това време девойката уж случайно да си изтърве или "изгуби" една от дантелените ръкавици за езда, но така, че да бъде под ръка или буквално да я намери любимият й. Съществуват още редица подобни начини на запознанства, но винаги първата крачка към запознанството или да предизвика налагането да се заприказват е от страна на дамата. Тя трябвало да направи нещо и да измисли начин, как да му покаже благоразположението си към него и да предизвика запознанството.
Никой морален и културен мъж от добро семейство не се интересувал от някоя, ако вече е излизала с другиго и никой не се натискал да прави опити да излиза с някоя, ако знае, че тя вече е влюбена в някого (с първо влюбване). Никой мъж въобще не излизал на среща с някоя млада дама, ако няма намерение да се жени за нея. От там произлиза и термина "почтена жена". Тоест излиза с някоя, за да я направи почтена жена и да се ожени и да създаде семейство - точно заради това се счита, че това е романтична епоха, когато има романтика при взаимоотношенията между мъжа и жената. И жените се женят по първо влюбване за първия и единствен мъж, с когото излизат на среща. Никой не искал да се ожени за такава, която вече е била влюбена в някого или е излизала на срещи с някого другиго преди това (и сега е така при моралните и добре възпитани мъже). Ако някъде имало такава, тя била не само за посрамление, но и за срам на родителите й, които не са я възпитали, както трябва и почтените хора са ги презирали и понякога плюели отгоре по тях по лицето и дрехите, ако минат наблизо. Почтените хора са игнорирали съществуването им или са ги подигравали (а в наше време има стотици хиляди вицове за такивата). През XIX век дори излизат няколко книги по въпроса за етикета и правилното поведение на мъжа и жената, които имат намерение да създадат семейство. Една от тях е Marriage Guide for Young Man - Наръчник за младия* мъж, който ще се жени на George W. Hudson публикувана през 1883 г. състояща се от 338 страници.
* По-големите мъже вече са знаели правилата и като решат да се женят или по-точно когато срещнат любовта си са знаели етикета. Жените се омъжвали от 15 до 19-20 г. възраст, а мъжете по-големи. Докато при простолюдието по градовете и селяните по селата имало случаи да се женят на една и съща възраст, то при аристокрацията такива случаи е нямало. Минималната разлика във възрастта била 5 г., а нормалната и често срещана 15-20 г. Мъжете от аристокрацията обикновено отивали да учат нещо висше или в армията и флота и постепенно достигали висшите постове. След като завършат някои, които ставали изследователи пътували по различни страни, правели изследванията си в техните области и след някоя и друга година се връщали. Така, след като завършат това, което учат, тези  които веднага се прибирали по домовете си по някое време се запознавали с двойки и след обикновено година и половина срещи следвал брак. По този начин минималната възраст на мъжете за създаване на семейство била около 24 г., а девойките най-много се омъжвали от 16 до 18 г., понякога имало и на 19 г. и рядко на 20 г. Около 30-35% на 14-15 г. В началото на ХХ век по време на преформатирането на обществото и обществените порядки манипулативно в различни страни са въведени възрастови ограничения да се бракосъчетават от 16-18 или 21 г. на горе, въпреки това остават традиционни области в Европа, където закона позволява да се женят под 16 г. Едно такова селище - Грета Грийн се намира в Шотландия, където и до ден-днешен девойки по на 14-15 г. отиват, за да се омъжват без да им се изисква родителско съгласие и разрешение. В САЩ в някои южни щати, където законите не са променяни от 200 г. също има няколко подобни щата. Така например в щата Мисисипи жените могат да се омъжват от 14 г. възраст. В наше време разбира се, тъй като жените ходят на училище е безсмислено да се създава семейство с жена под 19-20 г. или да се създава връзка с девойка под 17-18 г. Също така пределът е до около 23-24 г.

                                  image

             Книгата продължава многократно да се преиздава и в наши дни

За разлика от жените при мъжете случаите на голяма любов за цял живот се срещат не само при първата, но могат да бъдат и при някоя следваща, но отново трябва да имат някакви морални норми и стандарти. А жените с които са да са млади и девствени, по първо влюбване за жената. Също така при дълголетниците е нормално да си взимат нови млади жени и не се знае, коя от жените им може да се окаже истинската голяма любов. Дори сред полигамните семейства, където един мъж има няколко жени виждаме, че той не обича всичките еднакво, но обича някоя повече от останалите и тя му е на сърцето. В книгата Паралипоменон, която е допълнение към Царе се споменава, че Ровоам (син на крал Соломон) е имал осемнайсет жени и шейсет наложници (жени с по-нисък статут), но една е обичал повече от всички:

"Ровоам обичаше Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници, защото той имаше осемнайсет жени и шейсет наложници" (2 Паралипоменон)

Има мъже, които по природа силно обичат, но някои от тях също така и силно мразят. Те си имат свои принципи, които при различните хора малко или много се различават. Във връзка с казаното ще използвам една история включена в Библията в Стария завет.

Когато описаният в книгата Естир персийски владетел Асуир (Артаксеркс II Мнемон), владетел от династията Ахемениди, управлявал от 465 до 424 г. пр. Хр. намразил предишната си жена, той не се влюбва в първата, която отнякъде му изпадне, но единствено и в конкретна жена, която не само е красива, но и му импонира по определен начин и му е на сърце. Не можете да вземете просто двама души и да се получи голяма любов. – Ами не става! Четири от условията, за да има голяма любов от страна на мъжа (от гледна точка за мъжа) са – жената да е млада и красива, да не е била с никого другиго по-рано (включително да не се е влюбвала), да е морална, но те не са достатъчни. Трябва и още нещо…

От многото събрани красавици, Артаксеркс се влюбва единствено в една, която си е точно за него. Артаксеркс имал красива съпруга на име Астин, но веднъж по време на пир я повикал да дойде при него, за да я покаже пред подчинените си седем други краля (сатрапи - подчинени началници на провинции в империята на Ахаменидите с известна автономност). Тя отказала и не дошла. Артаксеркс толкова се разгневил и я намразил, че отнел кралските й почести и решил да ги даде на друга жена, която да стане негова кралица.

  "А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира, да доведат царица Астин пред царевото лице с царски венец, за да покаже хубостта й на народите и на князете, защото тя беше много хубава. Но царица Астин не пожела да дойде според царевата заповед, съобщена по скопците." (Естир 1:10-11)

За да си намери нова жена Артаксеркс, подчинените му започнали да избират красивите моми от всички части на  империята. Довеждали ги в специален дом в столицата Суза, където, след като били подготвяни дванайсет месеца, като ги мажели със специални масла и ги обличали подобаващо се явявали пред него. Те всички били красиви и отбрани, но сърцето му не трепвало при вида им докато ги оглеждал, но когато дошъл редът на Естир-Хадаса и я зърнал се влюбил и разбрал, че тя е за него:
      
  "И царят възлюби Естир повече от всичките жени; и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той тури царската корона на главата й, и направи я царица вместо Астин." (Естир 2:17)

   
Може да се отбележи, че винаги в подобни случаи новата жена е и по-млада. Ако примерно Артаксеркс е бил на 40-45 г. (става владетел на 32 г.), а жена му Асуир към 30 г., то вече новата Естир е на 15-20 г. (Никой нормален владетел не би си взел някоя на 24-25 г., нито пък някоя на 11-12 г. Възрастта за сватби в продължение на хилядолетия за жените е била от 13-14 до 20 г., най-често от 15 до 18 г.)

Единствено сред моногамните жени са случаите на истинска любов за цял живот. Освен че има различни видове влюбвания, има хора, които са си един за друг, а и такива на които им е предопределено свише да бъдат заедно и да се обичат за цял живот. Примерно изключително интересен е случая с Джо Лин Търнър и неговата съпруга описани в постинг в блога ми озаглавен: Любовна история, като приказка.

Товита е една от неканоничните старозаветни библейски книги, която е включена в православната Библия. В нея се разказва за красива девица на име Сара, която седем пъти се омъжвала и всеки път мъжете й умирали в брачната стая, преди някой от тях да може да бъде с нея, поради действието на демон:

  "В тоя същи ден се случило и на Сара, Рагуилова дъщеря, в Екбатана Мадийска, да търпи укори от бащините си слугини, задето я давали на седем мъжа, но злият дух Асмодей ги умъртвявал, преди да бъдат с нея като с жена." (Товита 3:7)

Тя не е знаела че съдбата й е предопределена свише от Бог и дори за момент се е замислила да се самоубива, но е била специално запазена по този необичаен начин за точно определен мъж, когато им дойде времето:

  "Като чула това, тя твърде много се нажалила, тъй че решила да се лиши от живота, но размислила: аз съм една на баща си; ако направя това, ще бъде за него безчестие, и ще сваля старостта му с печал в преизподнята." (Товита 3:10)


В шеста глава на книгата Товита се изяснява, че тя е запазена за Товия – синът на Товита. Ангелът Рафаил разкрива на Товия, че тя и нейното наследство са предназначени за него и че ще имат деца:

  "Не бой се, защото тя ти е предназначена отвека, и ти ще я спасиш; тя ще дойде с тебе, и аз зная, че ти ще имаш от нея деца. Като изслуша това Товия, обикна я, и душата му се крепко прилепи към нея." (Товита 6:18)  

Относно темата любов, препоръчвам поредицата ми от 7 постинга, в седем части озаглавени: Има ли вечна любов?

A сега на темата за така наречения "св. Валентин"

Въпреки че тук-таме някои неразумни хора считат св. Валентин за християнски празник и християнски светец, това никак не е така. Вече повече от четири века в католическите, но странно и в някои протестантски страни се отбелязва или просто присъства в календарите псевдо празник или ден посветен на така наречения "св. Валентин". В продължение на повече от 1000-1500 години римокатолическата църква е лъжела и мамела хората с всевъзможни празници и така наречени "светци", някои от които нямат нищо общо с християнството. Един от измислените персонажи е и образът на "св. Валентин", от който в крайна сметка през 1969 г. по време на Втория Ватикански събор римокатолическата църква се отрича, като чисто митологичен и няма доказателства за съществуването на такъв човек.
Издигането на "празника на любовта" се случва в резултат на манипулация от страна на окултисти членуващи в тайни общества покланящи се на дявола по времето на Ренесанса. Датата 14 февруари е свързана с по-раншен езически фестивал от древен Рим. Векове наред римокатолическата църква забаламосвала хората и дори били изфабрикувани легенди за християнин на име Валентин, който умрял като мъченик на тази дата, но според тази фалшива църковна митология на този ден всъщност умрели таман трима души през III век с името Валентин.
Но този манипулативно вкаран от поклонниците на дявола празник съвсем не е толкова безобиден. Интересното е, че в наши дни, започвайки от преди няколко десетилетия в римокатолическите страни, сред по-сериозните хора св. Валентин въобще не се счита за празник. Тъй като момичетата и младите жени са по-докачливи на тема любов в редица западни държави и по-специално в САЩ св. Валентин се е превърнал в поредната женска истерия, където момичетата се опитват да се обяснят в любов и разпращат картички наричани валентинки.

Безусловният раннохристиянски авторитет и картагенски презвитер Квинтий Тертулиан живял през II-III век пише против различните езически празници и чествания:

„… и ти боготвориш с преклонение олтари, храмове, както и с други служения и празнуваш техните игри и рождени дни, тези които би трябвало да обсипеш с най-голяма омраза.” (Adversus Nationes, книга I, раздел 64)


Но с възникването на институционната църква през IV век по времето на император Константин Велики започват промени в християнството и с течение на времето много езически дни на честване са били заменени с подобни носещи християнски имена. Такъв е случаят с така нареченият св. Валентин.

Относно измамния лъжепразник 14 февруари ще използвам цитат от втората ми книга изследване на темата "Езическите празници и чествания в християнството":

"Много преди появата на християнството четиринадесети февруари е отбелязван като езически празник, ден на любовта в чест на римската богиня на брака и семейството Юнона. Обичаят бил на този ден девойките да пишат любовни писма, подписани с техните имената или само да напишат имената си и да ги поставят в голяма урна, а след това мъжете да извадят по едно писмо. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според „волята на богинята”, и имал правото да прави секс с нея до следващия 14 февруари. В края на деня често следвала оргия. Денят, посветен на римската богиня Юнона, бил част от тридневен фестивал на плодовитостта, наричан Lupercalia (празници на изобилието), траещ от 13 до 15 февруари. Названието на фестивала Lupercalia е по името на Луперк (Прогонващият вълците), чийто култ по-късно се слива с този към бога на горите, полята и пещерите Фавн и „Луперк” се превръща в едно от неговите прозвища. Петнайсти февруари бил денят на Фаустулус (Faustulus), който според римската митология е овчарят, който открива Ромул и Рем, почитан като бог – полукозел, получовек. Според изследователите Луперкалия има връзка с Аркадския фестивал Ликая (от гр. вълк) на свещената планина Ликайон (Вълчата планина), основаващ се на древни канибалски практики, както и демонично обладаване от демон на вълк, по време, на който участниците се „превръщали във вълци”. Търсейки корените на Луперкалия, обаче се натъкваме на един по-стар римски фестивал, наричан Паренталия. През IV–III век пр. Хр. от 13 до 21 февруари се чествал фестивала на мъртвите Parentalia. Фестивалът Parentalia започвал с церемония в чест на умрелите изпълнявана от жриците на Веста. На 22 февруари Caristia се почитали ларите и взаимоотношенията между живите и мъртвите от семейството, а на последния ден от фестивала наричан Feralia, който е посветен на божеството Юпитер с едно от имената му Feretrius, хората ходели на гробовете на техните близки и поднасяли жито и вино. Остатък от този обичай се забелязва в България при изповядващите ортодоксалното християнство, при които, след като умре близък, традицията е в негова чест на гостите да се поднася да ядат варено, подсладено жито. На церемонията по закриването на Паренталия на последния ден наричан Фералия се извършвало магьосническо жертвоприношение на овца към духовете на умрелите. По време на фестивала Паренталия храмовете били затворени и сватбите били забранени. Четиринайсти февруари бил третият ден от фестивала Паренталия и бил... вторият ден от Луперкалия. Така може да се обобщи, че честваният 14 февруари като ден на влюбените всъщност се основава на ден от демоничния фестивал, посветен на адските сили и на мъртвите Паренталия.

                                image

                                     image

Древни изображения на жреците луперки, които започвали деня (14 февруари) с жертвоприношение на козел или куче и пръскали с кръвта или удряли с кожени ремъци от принесеното животно хората

  С идването на християнството много от езическите празници били премахнати, но Луперкалия останал сравнително дълго време, а по-късно езическия ден на любовта бил заменен от „св. Валентин”. Фестивалът Луперкалия е премахнат едва през 496 г. след дълъг диспут от папа Геласий. Папа Геласий I (492-496), обявен за светец от римокатолическата църква, заменил празника на сексуалната любов с този на „св. Валентин” и вместо в урните да се поставят имената на девойките, там започнали да пускат имената на светци. Всеки изтеглил името на даден светец, трябвало през годината да изучава живота му. Така езическия ден просто бил заместен с измислен християнизиран ден, който обаче няма никаква връзка нито с Бог, нито с дадените от него дни за празнуване." ("Езическите празници и чествания в християнството" стр. 90-91)

     image

В края на 14 февруари следвала оргия, а на следващия ден от фестивала на 15 февруари имало отвратителен "свещен" ритуал на съвъкупление с коза символизираща Фаустулус. Изображение от римски времена на съвкупление с коза – Фаустулус.

В заповедите дадени от Господ специално се предупреждават тези, които Го следват да не се учат на традициите на езическите народи (което означава и техните празници), които те имат посветени на демоните:

 "...внимавай на себе си да не се впримчиш след тях, след като бъдат изтребени пред теб, и да не разпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тези народи на боговете си, за да направя и аз така? Да не постъпваш така спрямо ГОСПОДА, своя Бог; защото те са вършили за боговете си всяка мерзост, която ГОСПОД мрази; понеже дори синовете си и дъщерите си изгарят с огън за боговете си." (Второзаконие 12:30-31)


Не може човек хем да следва Господа, хем да върши езически мерзости:

"Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза." (1 Коринтяни 10:21)

На хората, които могат да обичат истински не им трябва "св. Влентин" и ако някой разчита само на един ден за любовта, това е жалко за него или нея. При истинската любов се обича за цял живот.

                           image

image

За повече информация четете книгата "Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към брачните церемонии и сватбените тържества" – луксозно издание с много цветни илюстрации. Можете да поръчате книгата за 9 лв или още книгата "Езическите празници и чествания в християнството" за 6 лв на e.h.books@abv.bg

                    image

                                                       Ето ме с книгите ми

============================================================

Тъй като забелязвам, че постинга след първоначалното му постване доста се чете добавям и две обяснителни бележки, подредия:

1 Според докторите курвалъка е заболяване, психическо нарушение, което може да се лекува, а според християнството и юдеизма, такива хора имат демони и могат да им се изгонят демоните.

В миналото по време на Соц епохата се плащал ергенски данък и около или над 80% от жените са се омъжвали на 18-19 г. за мъже минали казармата, най-често 4-5 г. по-големи. Сега младите мъже не се женят. Статистиката показва, че мъжете малко повече се женят над 32 г. възраст, докато младите жени до 24 г. се омъжват 77-80% за по-големи мъже. А случаите на бракове по любов (по първо влюбване) на жените са до около 24 г. (при няколко поредни години, като 2020, където комуникациите между хората не са нормални да кажем до около 26 г.) и в България случаите на бракове по любов са предимно с по-големи мъже, което е добре. Още в древността са забелязали, че когато жената е около 20 г., а мъжа поне 20 или повече години по-голям се раждат умни деца.

През 2020 г. в страната има 22 172 бракосъчетания. Омъжените жени между 18 и 19 г. са  1170 жени, а мъже на 18-19 г., които се женят са 690 (което е изключителен случай да са толкова много, обикновено са по 100-180 мъже). Омъжените на 20-24 г. жени са 4 115, а мъжете на 20-24 г., които се женят са 1 890 души. По-късната възраст за жените - от 25 до 29 г. са омъжени 6 119, а мъжете женени от 25 до 29 г. са 2 671 души. Добре е да се има предвид, че около или над 80% от общите, секънд хенд жени при сегашното поколение се развеждат, в миналото над 98% от жените са се омъжвали и 50% са се развеждали, а сега едва около 35-37% от жените успяват да се омъжат. Разведените млади жени през 2020, едва омъжени до 24 г. са 389, а до 29 г. са 839. И разводите се срещат до 99% само сред бройкаджийките, които са си ги сменяли и по случайност са успели да се омъжат понеже все пак са решили да се омъжват и са успели да излъжат някого временно да се ожени за тях, което така или иначе е рядкост сред общите - бройкаджийки (едва около 15-20% от бройкаджийките се омъжват).
За 2018 г. на омъжените жени на 18-19 г. са 1 503, а мъжете на 18-19 г., които се женят са 175 души, (което е статистически нормална бройка за страната). Омъжените жени от 20 до 24 г. са 5 647, а женените мъже от 20 до 24 г. са 1 600 души. Късно омъжените жени от 25 до 29 г. са 9 036, а мъжете от 24 до 29 г. са 4 120 души.

2 От древността в различни култури се пази информация за съществуването на биополе около живите същества. Най-известно е понятието аура от йога. В съвременната цивилизация съществуването на биополе е доказано за първи път от Никола Тесла през 1891 г. с изобретяването на уред, който прави видимо биополето, но откритието му остава неизвестно. Едва по време на Втората световна война през 1939 г. в Краснодар Семйон Давидович Кирлиан по случайност открива, така наречената кирлианова фотография и съществуването на биополе около живите организми. Откритието е запазено в продължение на десетилетие в тайна и научната общност научава за това едва през 1957 г. след издаването на брошурата "В мире чудесних разрядов". В ново време по-съвременни уреди за изследването на биополето и енергийните центрове наречени чакри са създадени от Константин Георгиевич Коротков , който се явява един от най-авторитетните учени в Русия.




Гласувай:
5



1. elizabethborislavova - Браво
13.02.2021 11:17
Поздрави
цитирай
2. kossef - Знаеш ли какво ми стори...
13.02.2021 16:23
с тукашната козя "валентинка" Фаустулус? Тъкмо се бях наежил на 14-ти за "нещо" и... ще си остане - едно нищо... Нека ти припомня, все пак, нещо от библейския текст, към който се стараеш: "Тези, които съгрешат, но се покаят и помолят - простено ще им е. Ала тежко и горко томува, който въвежда в изкушения."
... Редактирай, все пак, публикацията си в съответна норма и дерзай с библейските текстове. Жив и здрав да си!
цитирай
3. ernest - Темата за покаянието е друга, но
13.02.2021 17:56
kossef написа:
с тукашната козя "валентинка" Фаустулус? Тъкмо се бях наежил на 14-ти за "нещо" и... ще си остане - едно нищо... Нека ти припомня, все пак, нещо от библейския текст, към който се стараеш: "Тези, които съгрешат, но се покаят и помолят - простено ще им е. Ала тежко и горко томува, който въвежда в изкушения."
... Редактирай, все пак, публикацията си в съответна норма и дерзай с библейските текстове. Жив и здрав да си!


като се покае човек не трябва да съгрешава. Господ е дал шанс на всички, които повярват.

"Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш" (Римляни 10:9)

А относно въпроса за покаялите се грешници относно положението в което и да са женени, разведени и т.н. - те са в заварено положение.
цитирай
4. kossef - И какво още ти трябва...
13.02.2021 18:45
И какво още трябва - ти - да се покаеш?...
Твоя публикация на още една "козя" картинка ли "Фаустулус"?
... Отиде ми св. Валентин-ът, мамка му, по дяволите.
цитирай
5. panazea - Право в десятката!
13.02.2021 18:48
Поздравления!
цитирай
6. ernest - Не се притеснявай
13.02.2021 19:02
kossef написа:
И какво още трябва - ти - да се покаеш?...
Твоя публикация на още една "козя" картинка ли "Фаустулус"?
... Отиде ми св. Валентин-ът, мамка му, по дяволите.


Като си имаш жена във всеки ден можеш да й направиш така да се почувства уважена и зарадвана. Избираш деня и го правиш и от време на време, не един ден през годината. Изненадата е още по-добре от някакво нещо, което някой чака на определен ден, дето денят не е точно това, за което се представя.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 2665692
Постинги: 576
Коментари: 1166
Гласове: 1228
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031